НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПРИЕ ПРОМЕНИТЕ В КОНСТИТУЦИЯТА

PRESS BG NEWS AGENCY – Иван Върбанов – София, 20.12.2023 г. /
Народното събрание прие на трето четене промените в Конституцията.
Как гласуваха депутатите?
165 – „За“, 71 – „Против“, 1 – „Въздържал се“. В зала не присъстваха Драгомир Стойнев /БСП/, Мустафа Карадайъ /ДПС/, Петя Ставрева /ПП-ДБ/.
Какво следва чисто процедурно?
Текстът с измененията на Конституцията трябва да бъдат разписани и подписани от народните представители, а след това председателят на НС да ги изпрати за публикуване в Държавен вестник. Не се изисква съгласуване или указ на Президента.
Дали се очакват възражение и атака на поправките пред Конституционния съд?
Да, някои народни представители вече дадоха заявка за такива действия, Президента, макар и въздържано също нито отрече, нито потвърди как ще действа, но си остави вратичка, че след като се запознае с поправките по официален ред ще прецени как да действа.
Какво предвиждат новите поправки накратко?
Висшият съдебен съвет се разделя на две части – съдийска колегия и прокурорска колегия; орязва се мандата и правомощията на Главния прокурор; достъпът до Конституционния съд става лесен и опростен; лица с двойно гражданство вече могат да бъдат министри и народни представители; свиват се правомощията и влиянието на президента по време на служебните кабинети.
Какво точно се променя в текстовете?
Чл. 23: Науката, образованието и културата са национални ценности. Държавата създава условия за свободното им развитие и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство.

Чл. 64:.
(1) Народното събрание се избира за срок от четири години.
(2) В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.
(3) Избори за ново Народно събрание се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание.”
(4) С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание.

Чл. 65, ал. 1
За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода. За народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната.

Чл. 91б:
(1) Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него, за да гарантира тяхната независимост.
(2) Решенията за избор се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон.

Чл. 93, ал. 2
За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и е живял последните пет години в страната.

Чл. 99
(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправителя на Българската народна банка, председателя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
(7) Основна задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени и в закон.

Чл. 110
Членове на Министерския съвет могат да бъдат български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители, като условието по чл. 65, ал. 1, изречение второ не се прилага”. Т.е. за министрите не важи изискването за 18 месеца уседналост, което беше предвидено за депутатите с двойно гражданство.

Чл. 117, ал. 2
Съдебната власт е независима и неин основен носител е съдът. Прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.

Чл. 126
(1) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела.
(2) Главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура.
(3) Главният прокурор по предложение на Върховната прокуратура утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, по ред определен със закон.

Чл. 127 т. 5 и 6
5. предприема действия за оспорване на незаконосъобразни актове пред съда, в случаите, предвидени в закон;
6. освен по наказателните дела от общ характер, в предвидените със закон случаи участва и в други дела в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила.

Чл. 128
Следствените органи осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон.

Чл. 129.
(1) Съдиите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висш съдебен съвет.
(2)   Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.
(3) Указът на президента, както при първоначалното, така и при повторното предложение, се издава в седемдневен срок. В случай на неиздаване на указ в срок, предложеното от Висшия съдебен съвет лице се счита за назначено, съответно освободено, като решението на Висшия съдебен съвет се обнародва.
(4) Административните ръководители на съдилищата, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване само за още един мандат.
(5) С навършване на петгодишен стаж като съдия и след атестиране, с решение на Висшия съдебен съвет съдиите стават несменяеми. Те, включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при:

1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
   
   (6)  Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността съдия в случаите на освобождаване по ал. 5, т. 2 и 4.

Чл. 130.
(1) Прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висш прокурорски съвет.
(2) Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране. Кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правосъдието. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение. 
(3) Указът на президента, както при първоначалното, така и при повторното предложение, се издава в седемдневен срок. В случай на неиздаване на указ в срок, предложеното от Висшия прокурорски съвет лице се счита за назначено, съответно освободено, като решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва.
(4) За извършено престъпление от общ характер главният прокурор или негов заместник се разследва и обвинението се поддържа пред съда от прокурор, който е заемал длъжността съдия във Върховния касационен съд от наказателната колегия или с ранг на съдия във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните или окръжните съдилища до момента на назначаването. Процедурата за избор и назначаване се определя в закон.
(5) Административните ръководители в системата на прокуратурата, с изключение на главния прокурор, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване само за още един мандат.
(6) Прокурорите и следователите стават несменяеми и се освобождават от длъжност с решение на Висшия прокурорски съвет при условията на чл. 129, ал. 5. Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността прокурор или следовател в случаите на освобождаване по чл. 129, ал. 5, т. 2 и 4.

Чл. 130а.
(1) Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите от всички съдилища, и петима членове, избирани от Народното събрание.
(2) Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва главния прокурор, който е негов член по право, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.
(3)  За членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет, които не са техни членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесет години юридически стаж и са независими и партийно неутрални. Народното събрание не може да избира за членове на двата съвета лица, които заемат длъжността на прокурор или следовател към момента на избора. Представители на обществеността и на професионалните организации могат да дават становища за кандидатите и да наблюдават процеса.
(4)  Народното събрание избира членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет с мнозинство от две трети от народните представители.
(5)  Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет е четири години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. Изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет запазват своя статут на съдии, прокурори или следователи.
(6)  Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се прекратява при:

1. подаване на оставка;
2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление;
3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от правото да упражнява юридическа професия или дейност.

(7) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата.

Чл. 130б.
(1) Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет осъществяват правомощията си самостоятелно и чрез Общо събрание.
(2) Висшият съдебен съвет:

1. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите;
2. прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд;
3. прави периодични атестации на съдиите и административните ръководители на съдилищата и решава въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост;
4. налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите и административните ръководители на съдилищата;
5. назначава и освобождава административните ръководители на съдилищата;
6. решава въпроси за организацията на дейността на съдилищата;
7. приема проекта на бюджет на системата на съдилищата;
8. организира и ръководи изпълнението на бюджет на съдилищата;
9. приема решения за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет при условията на чл. 130а, ал. 6;
10. участва в управлението на съдебното обучение;
11. изслушва и приема съответните годишни доклади по чл. 84, т. 16;
12. управлява недвижимите имоти на съдебната власт;
13. осъществява и други правомощия, определени със закон.

(3) Висшият прокурорски съвет:

1. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност прокурорите и следователите;
2. прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на главния прокурор;
3. прави периодични атестации на прокурорите, следователите и административните ръководители в системата на прокуратурата и решава въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост;
4. налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на прокурорите, следователите и административните ръководители в системата на прокуратурата;
5. назначава и освобождава административните ръководители в системата на прокуратурата;
6. решава въпроси за организацията на дейността на прокуратурата;
7. приема проекта на бюджет на прокуратурата;
8. организира и ръководи изпълнението на бюджет на прокуратурата;
9. приема решения за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия прокурорски съвет при условията на чл. 130а, ал. 6;
10. участва в управлението на съдебното обучение;
11. изслушва и приема годишния доклад по чл. 84, т. 16;
12. участва в управлението на недвижимите имоти на съдебната власт, съгласувано с Висшия съдебен съвет;
13. осъществява и други правомощия, определени със закон.

4) Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет се състои от всички членове на двата съвета. Общото събрание:

1. одобрява проекта на бюджет на съдебната власт по предложение на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет;
2. приема становища по общи за съдебната власт организационни въпроси;
3. приема становища по въпроси, свързани с управлението на недвижимите имоти на съдебната власт;
4. обсъжда и други общи за съдебната власт въпроси, свързани с независимостта на съдебната власт, определени със закон.

(5) Заседанията на Висшия съдебен съвет и на Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет се председателстват от председателя на Върховния касационен съд, а в негово отсъствие от председателя на Върховния административен съд.

(6) Министърът на правосъдието и главният инспектор може да присъстват на заседанията на Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, както и на заседанията на двата съвета, като не участват в гласуването.

Чл. 130в, т. 1 и т. 4
1. предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за разглеждане във Висшия съдебен съвет и във Висшия прокурорски съвет;“.
4. участва в управлението на съдебното обучение“.

Чл. 132а, ал. 4
Главният инспектор и инспекторите могат да бъдат преизбирани на същата длъжност само за още един мандат. След приключване на мандата те не могат да заемат длъжностите съдия, прокурор и следовател в продължение на две години и могат да се пенсионират по ред, определен със закон.“

Чл. 132а, ал. 4
Главният инспектор и инспекторите могат да бъдат преизбирани на същата длъжност само за още един мандат. След приключване на мандата те не могат да заемат длъжностите съдия, прокурор и следовател в продължение на две години и могат да се пенсионират по ред, определен със закон.“

Чл. 150
Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело и Конституцията. Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд.“

Бяха редуцирани и правомощията на главния прокурор да сезира КС и беше прието: „Главният прокурор може да сезира Конституционния съд с искане по чл. 149, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7.”

(PRESS BG NEWS AGENCY – София, 20.12.2023 )