Дъното на PISA не е най-страшното в българското училище!

PRESS BG NEWS AGENCY – София / ОТ ФЕЙСБУК / КОМЕНТАР /

„Дъното на PISA не е най-страшното в българското училище!“.
Това написа на фейсбук – страницата си Леда Аврамова – дългогодишен ПР на БТА, журналист, преподавател.
Ето и акцент от нейната реакция, породена от новината, че сме на дъното на класацията в рамките на ЕС, която мери международното оценяване на учениците чрез теста PISA, разработен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Леда Аврамова:
„Най-страшното са процентите двойки на нашите собствени тестове, измислени от родната система да мери точно тези знания, които се предполага, че (уж) е дала – в 4-ти, в 7-ми, в 10-ти, в 12-ти клас.
Най-страшното е, че тези знания се преподават и овладяват, частично и временно, единствено заради въпросните тестове.
Най-страшното са битките за място на първокласника в „добрите училища“ – защото на другите места е обречен на безхаберие, насилие и незнание.
Най-страшното са невротизираните деца в четвърти и в седми клас, изтормозени до краен предел от стресираните си родители с презумпцията, донякъде основателна, че ако „не влязат“, нямат шанс не просто за добра среда и добро образование, а право на избор нататък.
Най-страшното е, че трябва да ходиш на уроци, за да се справяш – независимо кое е училището.
Най-страшното е животът на децата, които ходят на училище само за да получават майките им „детски“.
Най-страшното са училищата, в които учителките пушат с учениците и си пилят ноктите по време на час.
Най-страшното са девойчиците, които отиват да учат педагогика, защото на учителите са им „оправили заплатите“ и „работят половин година по половин ден“.
Най-страшното са учителите, на които не им пука. Които се чувстват добре само през ваканцията. И онези, които не обичат децата. Които си представят, че всички деца трябва да бъдат отличници, за да мислят самите себе си за велики и гениални. Които прегръщат само „добрите деца“. Или другите, които мислят, че „децата са невъзпитани“ и са „изпусната работа“. Които ходят на „обучения“ само заради „кредита“.
Най-страшното са ангажираните с образование, които нямат представа какви личности, с какви знания, умения и нагласи, искаме да завършват училище, за да може ежедневно и неуморно да се работи в името на тази цел – с хора, пари и идеи…
Мога да изброявам до утре.
Всичко това е по-страшно от PISA, от заглавията във вестниците и темите на репортажите, от драматичните анализи в социалните мрежи.
Всички те ще минат.
Ние, обществото българско, ще останем да живеем. В най-страшното.
Освен ако нещо не се ядосаме заради PISA. „